Дом

В момента наблюдавам любовната игра на два гълъба, които се преместиха от съседния, на хвърлей разстояние, покрив на моя перваз. Сиреч, ако прозорецът беше отворен, можехме да си шепнем тактики за ухажване. (И на това място с драматичен патос се замислям чия би била по-успешна, ама това е съвсем друга тема.)

Не за гългъбите ми е мисълта, а за перваза. Т.е. моят перваз, който е част от моят апартамент и мога да влизам и излизам по всяко време на денонощието, да поканя на гости клошаря от кръчмата и да включа колкото си искам електрически уреди. Няма камери в коридора и антрето; няма портиер, нужда от легитимация, забрани за посещения; нямам лимит на интернета (о, радост съизмерима само с отменянето на PIPA и ACTA!) и такса за консумираната електрическа енергия през лаптоп/термо кана/тостер и пр. уреди от първа необходимост. Изобщо това да си в самостоятелно жилище, а не в студентско общежитие е голяма работа. Разбира се, жилището е мое, но всъщност е под наем и макар да го наричам и да го чувствам мое, го деля със съквартиранти. Т.к. с тях делим и наема, а пък и Каролина е по-скоро съмишленик по душа, отколкото рууммейт, може да се каже, че идилията ми е пълна! Наличието на фурна и, внимание, п е р а л н я (всеки студент преживял приключението „пране“ извън вкъщи знае какво имам предвид с интервалите) създават един своеобразен домашен рай във всекидневната реалност на битовизмите. За това не съм много изненадана, че тая двойка гълъби предпочита да се премести от оголения срещу вятъра и света неприветлив покрив сред интимния уют на моя перваз.

Обаче всъщност гълъбите нищо не знаят за тоя уют. Те си гукат най-невъзмутимо под нахалния ми взор и точно преди няколко момента сиво-белия пусна перверзно една човка под крилото на бяло-сивя. (Въздържането от полови референции е умишлено – предстои ми джендър курс следващия семестър, та си викам време е да упражнявам друг тип биологични и външни класификации, които макар и символно натоварени, са само ефирен фланг в обсега на агресивните действия на социалните науки срещу дискриминиращи социални конструкти...) Та въпросните мърсуващи гълъби не получават сметката за газ и интернет всеки месец. Те нямат проблеми със запалването на фурната и отоплението на старите широки стаи с буржоазно високи тавани и класическа дограма преживяла минимум две войни. Не им се налага тактически да изучават местата, където паркетът скърца по-малко (такива дето изобщо не скърца няма) и да се възспират от идеи за възможните дейности на собственика на лявото стъпало, стъпило от дясната страна на съседната стая, и повдигнало въпросният паркет в центъра на моята в три през нощта. Не са чакали два часа бойлера да стопли водата, не им е спирал незнайно защо токът и не им се е запушвала тоалетната. Излиза, че колкото и да си отегчено подготвен за клишираната мъдрост, че свободата е право пропорционална на отговорността, не може да не си изненадан от количеството дейности и проблеми, които трябва да ти се случват всеки ден. Защото когато някой ти каже, че видиш ли, „свободата е И отговорност“, не ти подава наръчник за работа с газова печка или отпушване на тоалетни. Обяснение за това как се съзерцават двойка гълъби на перваз сто процента ще се намери из поученията и литературата.

Като един достоен Еразъм студент аз съм горда, че се справям балансирано добре и със съзерцаването, и с отпушването – буквално и метафорично. (Между другото и повреден кенеф не може да е по-страшен от запушен мироглед, от мен да го знаете.) Все още се опитвам да не убия жълтото цвете (предположение 1: теменужки?), което прекрасно изпълва пространството на широката маса и, някак необятно за моето разбиране, половината стая. Може би е просто очарованието на нещо живо, което като всичко, което диша по някакъв начин, егоистично има нужда от съсредоточаването на околната среда около себе си. Знам ли... Знам, че ако бях влюбен гълъб, бих кацнала с другарчето си на моя перваз.