Заболя я когато достигна до прага
на прашният пражки износен хотел,
където пътят на всяка прашинка във Прага
приема ударът непревзет и със цел.
Да си пражкият прах е лесно безчестно,
отпушил меланхоличния рев от тълпа,
на пъпа в площада, а стрелката отвесно
припомни за кръглия час и умря.
А прашинката хич и не знае къде е.
Не усеща тежест и не чувства сърбеж.
Стига й бързо на прага да падне
с тупване в прах от пражки копнеж.
Едно е прагът, а друго е Прага!
Без да искам обърках, prosím!
Прекрачих я тежко, болезнено, сякаш
прашинката счита прахът нетърпим.
А той се протегна още по-пълно из прага,
хаотично зачакал ветровити деца.
Градът без прашинки в този ред не попада
и в Прага е тъжно, но не чувствам тъга.
 |
| Photo by Nikolina Ruskova |
