"The biggest surprise for me was me…"

They say Erasmus is the unique experience somebody could feel once in a lifetime. They say Erasmus changes lives.They say Erasmus challenges your senses and perceptions of the environment and as a result Erasmus changes you. Is this true? Are this definitions of one of the most popular student exchange program in world valid? I have the answers for myself but there is nothing more boring than listen to your own voice all the time. So I decided to ask you, my dearest Erasmus students! What is Erasmus for you? 

The first one who agreed to answer my questions is Vicky. She is in the last year of her European studies in Sofia, Bulgaria and at the moment is spending her Erasmus time in Saarbrücken, Germany. Vicky is the most responsible and serious person I know and at the same time with extremely delicate taste in the richness and surprises in life. She takes them not with the drama of heaviness but with the grace of unbearable lightness of being, as once Kundera suggests. See for yourself...

If your Erasmus time was a chocolate, what kind of chocolate it would be? Why?

Milka with Oreo! That’s a flavor I found here and I guess I will just keep associating it with Saarbrücken and the experiences I’ve had here. Just like certain songs will always remind me of that. According to its description  “Milka & Oreo ist der zartschmelzende Schokoladengenuss aus Alpenmilch Schokolade aus 100% Alpenmilch und knusprigen original Oreo-Keksstückchen.“ (Milka & Oreo is the smooth chocolate delight from Alpine milk chocolate made ​​from 100% alpine milk and crispy original Oreo Keksstückchen). In some weird way this describes pretty clear my kind of Erasmus …

       
How long is the Erasmus night?

The Erasmus night is exactly as long as you want it to be. More than any other night in your life the Erasmus night depends on you and that’s what is so fascinating about it…

What was the cliché that appeared to be true about Erasmus?

The “fuckery” that Erasmus is said to be is 100% true! It’s a good thing you can freely choose to what extent you want to be part of it…

The most important thing(s) you’ve learned is/are...

German! I’m kidding… I learned that one has got to know their limits- always, any time, with anyone. I guess I got to know mine and myself in general, which is a knowledge I’d never trade for anything!

What was the biggest surprise in your Erasmus?

The biggest surprise for me was me… The way I handled things, people, feelings, situations – I know that it’s a cliché but one really never knows what they are capable of until they have to deal with a certain challenge.

           
   Do you want to change something in your Erasmus experience? Why?

Right now I don’t want to change anything… At least not anything I’ve done, had or said. (The only thing that comes to my mind is trade 2 of the courses I took for others.) :D 

  
What is the speed of the Erasmus roads?

The speed of the Erasmus roads is pretty high! One does so many things in such a short period of time- more than one would do for the same time in their normal life… It’s so intense! It’s like you’re part of a frickin’ reality show!

Where are leading the Erasmus roads?

To the change you’ve (always) sought for in your life…

Say something to the future Erasmus travelers.

Do what you feel like all the time and don’t give yourself a hard time for the choices you make even if they are not right! After all now is the time to make mistakes. ;)

What do you want to ask other Erasmus students?

Not really a direct question: I’m just wondering if there is an Erasmus student who regrets his decision to undertake this adventure…

Бог?

Вярваш ли в бог?  

Е, и след 20 години помъдряване, пак няма да мога да си обясня как ми хрумна тоя въпрос. С Каролина живеехме вече около две щастливи седмици в общежитието, достигайки не само до онова ниво, където никой не пречи на другия, а и до финия момент, в който, все още плахо но с ясното съзнание, че риска трябва да се поеме, започнахме да имаме общо пространство. Имам предвид тия съвсем дребните неща, дето могат да ги забележат само непознати един на друг хора, попаднали в неизбежното обстоятелство на съвместно съжителство – оставяне на четките за зъби една до друга, консенсус относно аромата на тоалетната хартия и (!) ползване на чуждата, т.е. не твоята си собствена, чаша. Та насред прекрасната ни идилия, така както си седяхме с гръб една към друга и лица магнитно привлечени към лаптопите, тя вероятно четеше някой чешки автор, а аз скролвах стената във фейсбук (забележка – по това време Каролина нямаше фейсбук), аз изцепих тоя въпрос. Не ни е липсвал разговор, съвсем не. Не, не ми беше скучно и не, нямаше никакви социологическо-изследователски подбуди във въпроса ми. (Доколкото е възможно на социолог да няма социологически подбуди в някое свое действие.) Всъщност, не мога да преценя точно от какво значение е същността на питането. Но попитах.

Около месец по-късно ни дойде гостенин – натурален чех, до 16тата си година живял в Америка, колкото да усвои перфектния акцент на янките и интелигентното им плиткоумие, което отваря много врати в модерния живот. С една широка усмивка и ясно тренирано българско произношение ми каза „здравей, как си“ и веднага след стандартните любезности и уточенението, че чаят ще е черен, ме попита „ти си православна, нали?“. Много интересно ми стана, хем очевидно убеден, хем пита. Чисто животинският инстинкт за самосъхранение ме накара да кимна в съгласие, вместо да се впусна да обяснявам, че реално съм по-близо до понятието атеист, но реших да не рискувам анатемосване в хубавия слънчев следобед. Не за друго, щеше да разстрои атмосферата, която и без това висеше на косъм държан с две ръце от Каролина. Духът на Великата схизма от 11ти век между римокатолическата и източноправославната църква очевидно все още броди из Европа (заедно с оня другия, но за срещите с него – друг път) и се беше настанил удобно в стаята ни, очаквайки венозно вливане на религиозен спор. Да, ама не. За част от секундата си припомних всички прочетени от мен приканващи към мир и баланс редове от Библията, Корана, илюстрованата йога-енциклопедия на тати и речите на Петър Дънов, усмихнах се и заслушах дългия разказ за приключенията на нашия гост в България, в който осем пъти извън контекст беше акцентирано върху Факта, че той е католик. Супер, помислих си, ето до какво води липсата на мастурбация. Впрочем, не мога да отрека ораторските способности на събеседника ни. Разказваше увлекателно и с естествена артистичност, малко повече жестикулиране и искрена изненада за час и петдесет минути обясни случай на измамен в сделка за български имот чужденец. Два пъти.  Та значи и на благочестивите вярващи им се случва да получат съдбовен шамар. И по другата буза. Трогателно.

Ако някой ми беше казал преди да дойда в Чехия, че има реално и осезаемо разделение между православие и католицизъм, чисто и просто не бих повярвала. Първо – нали и едното, и другото е християнство; второ – имам приятели и познати католици, без това да е характеристика, която без конкретен повод бих използвала изобщо в мисленето за тях; трето – за последен път бях ходила на църква на Великден преди шест-седем години и религиозните ритуали, до които имам досег са боядисването на яйца и житото на леля по задушниците. Изведнъж всичко, цялото минало, настояще и бъдеще, бива сведено до въпроса „православна ли си?“. Какво да отговаря? Чувала съм този въпрос вече около десет пъти, но винаги ме стъписва. Случи ми се да отида на неделна църковна служба през последното ми пребиваване в Полша и колкото и да мисля и да анализирам не се получава. Хора се събират редовно за да си напомнят чрез практики на навика, че вярват в нещо. Много добре за тях, нека продължават.

Ама не на мене тия. Когато попитах Каролина дали вярва в бог, все още не бях наясно как стоят нещата и че освен в Исляма и другаде има такова нещо като действителна религиозност, в която хората съобразяват ежедневието с предписанията на вярата си. Надявам се, че изясних невиността и невежеството зад въпроса, учудването и мнителността пред него и неведението на двете страни една за друга. Отговорът, който получих, сигурно цял живот ще ме кара да вярвам в самото вярване:

Зависи. Какво наричаш „бог“?

Дом

В момента наблюдавам любовната игра на два гълъба, които се преместиха от съседния, на хвърлей разстояние, покрив на моя перваз. Сиреч, ако прозорецът беше отворен, можехме да си шепнем тактики за ухажване. (И на това място с драматичен патос се замислям чия би била по-успешна, ама това е съвсем друга тема.)

Не за гългъбите ми е мисълта, а за перваза. Т.е. моят перваз, който е част от моят апартамент и мога да влизам и излизам по всяко време на денонощието, да поканя на гости клошаря от кръчмата и да включа колкото си искам електрически уреди. Няма камери в коридора и антрето; няма портиер, нужда от легитимация, забрани за посещения; нямам лимит на интернета (о, радост съизмерима само с отменянето на PIPA и ACTA!) и такса за консумираната електрическа енергия през лаптоп/термо кана/тостер и пр. уреди от първа необходимост. Изобщо това да си в самостоятелно жилище, а не в студентско общежитие е голяма работа. Разбира се, жилището е мое, но всъщност е под наем и макар да го наричам и да го чувствам мое, го деля със съквартиранти. Т.к. с тях делим и наема, а пък и Каролина е по-скоро съмишленик по душа, отколкото рууммейт, може да се каже, че идилията ми е пълна! Наличието на фурна и, внимание, п е р а л н я (всеки студент преживял приключението „пране“ извън вкъщи знае какво имам предвид с интервалите) създават един своеобразен домашен рай във всекидневната реалност на битовизмите. За това не съм много изненадана, че тая двойка гълъби предпочита да се премести от оголения срещу вятъра и света неприветлив покрив сред интимния уют на моя перваз.

Обаче всъщност гълъбите нищо не знаят за тоя уют. Те си гукат най-невъзмутимо под нахалния ми взор и точно преди няколко момента сиво-белия пусна перверзно една човка под крилото на бяло-сивя. (Въздържането от полови референции е умишлено – предстои ми джендър курс следващия семестър, та си викам време е да упражнявам друг тип биологични и външни класификации, които макар и символно натоварени, са само ефирен фланг в обсега на агресивните действия на социалните науки срещу дискриминиращи социални конструкти...) Та въпросните мърсуващи гълъби не получават сметката за газ и интернет всеки месец. Те нямат проблеми със запалването на фурната и отоплението на старите широки стаи с буржоазно високи тавани и класическа дограма преживяла минимум две войни. Не им се налага тактически да изучават местата, където паркетът скърца по-малко (такива дето изобщо не скърца няма) и да се възспират от идеи за възможните дейности на собственика на лявото стъпало, стъпило от дясната страна на съседната стая, и повдигнало въпросният паркет в центъра на моята в три през нощта. Не са чакали два часа бойлера да стопли водата, не им е спирал незнайно защо токът и не им се е запушвала тоалетната. Излиза, че колкото и да си отегчено подготвен за клишираната мъдрост, че свободата е право пропорционална на отговорността, не може да не си изненадан от количеството дейности и проблеми, които трябва да ти се случват всеки ден. Защото когато някой ти каже, че видиш ли, „свободата е И отговорност“, не ти подава наръчник за работа с газова печка или отпушване на тоалетни. Обяснение за това как се съзерцават двойка гълъби на перваз сто процента ще се намери из поученията и литературата.

Като един достоен Еразъм студент аз съм горда, че се справям балансирано добре и със съзерцаването, и с отпушването – буквално и метафорично. (Между другото и повреден кенеф не може да е по-страшен от запушен мироглед, от мен да го знаете.) Все още се опитвам да не убия жълтото цвете (предположение 1: теменужки?), което прекрасно изпълва пространството на широката маса и, някак необятно за моето разбиране, половината стая. Може би е просто очарованието на нещо живо, което като всичко, което диша по някакъв начин, егоистично има нужда от съсредоточаването на околната среда около себе си. Знам ли... Знам, че ако бях влюбен гълъб, бих кацнала с другарчето си на моя перваз.